ПАТРОН

Васил Дечев е роден на 29 май 1866 г. в Чепеларе. Баща му Дечо Узун Харитев е виден родопски кехая и общественик.

Дечев започва образованието си в Чепеларе, продължава гимназия в Пловдив.

Негови учители в първа мъжка гимназия в Пловдив – Петко Рачев Славейков, Иван Мърквичка, Вацлав Добровски, Славчо Кесяков, Трайко Кетанчев, Карл Шкорпил следствие на възрожденския дух.

Въпреки всичко той се самообразова и става учител в Чепеларе и по-късно Лъджене. Голям принос за това има Г. Богданов, буден и напредничав човек, бивш учител от с. Широка лъка. Дечев живее в неговата къща в Пловдив през 1882-83г. където има възможност да прочете по-голяма част от книгите, вестниците и списанията на Богданов. Още на младини природната му насоченост към опознаване на света чрез самообучение показва възможностите на духът му. Точно духът му го прави истински будител по пътя на историята. 

От 1894 до 1899 г. Започва един интензивен, благотворен и по Дечевски неповторим период от живота му, от който Чепеларе е спечелило най-много, защото тогава се залагат и изграждат основите на целият последвал икономически, културен, просветен и обществен подем.

Пърата му публистична изява е като ученик в Пловдивската мъжка гимназия във вестник “Народен глас” брой 415 от 30 юли 1883 (тогава е само на 17 години). В статията си той описва Чепеларе.

Последна му печатна работа – писмо до Министъра на държашните имоти – Андрей Ляпчев от 25 ноември 1940 г. публикувано в Списание „Родна мисъл”, броеве 5 и 6 (за облекчаване живота на родопските рибари в Порто Лагос)

57 години изследователска, творческа, публицистична и писателска дейност.

Издал е 15 самостоятелни издания, 77 самостоятелни статии

Редактор на 36 броя на вестник „Родопски новини”, 79 броя на списание “Родопски напредък”, списание „Родопски глас” – 16 броя, списание „Звънец” 1918 г.

Общ брой на всички изяви – 222

Най-важните му самостоятелни изследвания

1) “ Из помашкият обществен живот” 1903

2) “През вакъфските села”1906

3) “Хаджи Идрис”1903

4) “Среднородопското овчарство” 1900

5) “Среднородопските овчари и кехаи” 1905

6) “Миналото на Чепеларе” 1 и 2 том съответно през 1928 и 1936 г.

Всички идеи, които хрумват на Васил Дечев само доказват тезата, че той е един истински будител. За времето си той е прокарал много идеи, заради които сега Чепеларе е процъфтяващ град. Кой човек е велик? Този който вижда напред в бъдещето и обмисля действията си отвъд собственото си време. Точно такъв човек е Васил Дечев  - велик! Той е видял светлината в образованието в лицето на Гимназията, нуждата от културен живот – Читалището и пътят – връзка на Чепеларе със света. А наследството му винаги ще ни напъства от страниците на “Миналото на Чепеларе”.